Изход / Exodus
1 Пак говори Господ на Моисея, казвайки:
2 Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;
3 и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство;
4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,
5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа.
6 И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал:
7 шатъра за срещане, ковчега за плочите на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,
8 трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар,
9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;
10 служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват;
11 мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят.
12 Господ говори още на Моисея, казвайки:
13 Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.
14 Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си.
15 Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви.
16 Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет.
17 То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.
18 И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.