Псалми / Psalms
1 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми душа.} ми от силата на кучето.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.