Авакум / Habakkuk
1 Наложеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:
2 До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.
3 Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.
4 Затова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.
5 Погледнете между народите, вникнете, И се учудете много; Защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, Което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже.
6 Защото, ето, Аз повдигам халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света За да завладее селища, които не са негови.
7 Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.
8 Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който бърза да разкъсва.
9 Всички идат да насилствуват; Лицата им са насочени напред, И събират пленници като пясък.
10 Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.
11 Тогава духът му се изменя; Преминава като завоевател, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.
12 Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да извършат Твоите съдби над нас; И Ти Могъщи си ги поставил за наше наказание.
13 Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,
14 И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?
15 Халдеецът изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; Затова се весели и се радва.
16 По тая причина жертвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.
17 Но дали затова ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?