Марко / Mark
1 А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати за да дойдат и го помажат.
2 И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето.
3 И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? - защото беше твърде голям, {последните четири думи са преместени от края на 4-ия стих.}
4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.
5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.
6 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха.
7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.
8 И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.
9 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем беса.
10 Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.
11 Но те, като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12 Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село.
13 И те отидоха и известиха на другите; но нито на тях повярваха.
14 После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал.
15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.
16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.
19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.
20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин.