Лука / Luke
1 И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:
2 Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?
3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 И във време на беритбата прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?
18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.
30 И вторият и третият я взеха;
31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 А после умря и жената.
33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
34 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.