Деяния / Acts
1 Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:
2 Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
3 а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
4 Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.
5 Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.
6 И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!
8 Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?
9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.
11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.
12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,
13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.
14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
15 И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
16 Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.
19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;
20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.
21 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.
22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,
23 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.
24 Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.
26 Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.
28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!
29 А Павел рече: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.
30 Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.
31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.
32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.